Хората идват и си отиват от нашия живот. В крайна сметка, винаги оставаме сами със себе си. И това е единственото сигурно нещо. Точно по тази причина трябва да се научим да живеем най - вече заради нас самите. Изобщо не говоря за егоизма. Говоря за това, че трябва да отстояваме своята личност и никога да не се отказваме от нея. Каквото й да става. Защото загубим ли себе си, губим всичко. И не си заслужава. Често пренебрегваме нашите желания, нашите мечти, правим безброй компромиси в името на щастието на някой друг. И накрая оставаме сами. Предадени. И имаме само нас. За това не трябва да се примиряваме с обстоятелствата. Не трябва да смъкваме стандартите си. Не трябва да погубваме себе си. Който наистина си заслужава ще достигне до нас. Каквото и да му струва това. И може би ще ни оцени повече. Защото когато си се преборил за нещо, знаеш колко ти е струвало да го получиш. И тогава ще знаеш, че е истинско. и че си заслужава. Дори може би ще си заслужава да направиш компромис..
Няма коментари:
Публикуване на коментар