събота, 30 септември 2017 г.

Една мечта: Мароко



На години бих казала, че все още съм малка и определено обичам да мечтая, а някои от мечтите ми са доста големи. Като цяло мечтая за доста различни неща и разбира се, никога не спирам да преследвам желанията си, защото няма по - хубаво чувство от това на удовлетворение когато постигнеш нещо което много си желал. е, силно се надявам да сбъдна и тази своя мечта, а именно да посетя Мароко.Привлечена съм от доста места по света и се надявам някой ден да успея да се докосна до всичките, но определено най - силно желание имам да посетя тази страна. когато бях малка много обичах да гледам един сериал - "Клонинг", който беше сниман там. Тогава за първи път се докоснах до красотата на това място и различната му култура. След този сериал това място искрено ме заинтригува и ми доставя истинско удоволствие да чета материали за него или да гледам прекрасни снимки. Това място е изключително различно от средата в която ние живеем и като природа, и като култура. Но има нещо наистина привлекателно в  него. Може би загадъчността му.. Танците, храната... Като истинска жена държа да отбележа, че начинът по който се гримират страшно много ми допада. Обликът на сградите, устройството като цяло...Е, наистина се надявам да имам възможността да се потопя в уникалността на това място някой ден за да мога да опозная и да разширя представите си за красотите на света в който живеем.




Писмо


Виж, прочети писмото. Написах това за теб. за теб, за мен, за нас, за нашата история..
Разказах я. Такава, каквато беше - красива, кратка и неповторима. и следва продължение..
Но поотделно. Аз ще напиша моето, а ти - твоето. И няма да има нас.
Няма да има нашето щастие и топлина. Ще има само фалшиви усмивки и твоето отсъствие..

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Още малко багаж никога не е излишен


Както вече споменах, намирам се на прага да започна нов живот, който обаче определено включва старите ми вещи, любими дрехи и всичко останало което ми е нужно. Аз съм жена и съм абсолютно сигурна, че не съм единствената, която има проблем с побирането в куфарите. Всеки път щом тръгна на почивка започвам да събирам багажа си с мислите: "Този път ще взема най- необходимото и няма да прекалявам." Е, в крайна сметка всеки път най- необходимото се оказва целият гардероб и историята с тежките куфари се повтаря с години... Сигурна съм, че и в това не съм единствената. Днес нещата стоят по- различно, защото няма да се върна след седмица. Вече имам нов дом и ново място в което ще прекарвам по - голямата част от времето си. Днес куфарите стоят отворени и чакат да бъдат запълнени до пръсване. Днес в дома ми цари пълен хаос, защото всичко е извадено и чака да пристигне в новия си дом. Днес наистина се налага куфарите да бъдат пълни и тежки.. Понякога се чудя имаме ли нужда от всички тези вещи за да бъдем щастливи? Определено не. Но ги взимам със себе си и причината поради която го правя е че тези вещи в себе си носят спомени и много много красота от миналото, прекрасното минало, което не искам да забравям.

сряда, 27 септември 2017 г.

Градът помни..


Градът помни нашите дълги нощи,
градът помни нашите безкрайни разходки,
градът помни нашите страстни целувки,
градът помни силните ни прегръдки,
градът помни нашата любов -
единствена, неповторима и чиста. 
Градът помни искрите в очите ни,
градът помни щастието в сърцата ни.
А от днес градът ще помни
само тъгата ни, самотата ни,
докато унищожава и последната следа..
последната следа от една изпепеляваща..
любовна история..

вторник, 26 септември 2017 г.

Никога не е късно за ново начало..


Пиша тази статия под въздействие на чувствата, които изпитвам в момента, тъй като съм на прага да започна нов eтап от живота си. В мен бушуват смесица от емоции. От една страна стои носталгията и трудността ми да приема промяната. Аз съм човек,  който трудно се откъсва от средата си и начина на живот към който съм свикнала да живея и смятам, че имам основание за това, защото зад това се крият всички хубави моменти и незабравими мигове, тук се крият хората с които съм свикнала да се срещам, местата които посещавам,  градът в който съм отраснала. Но от друга страна стои способността да се науча да бъда гъвкава и да приемам възможностите които ми дава живота. Смятам, че всички ние трябва да се научим на това, защото въпреки факта че това ще ни хвърли в напълно непознато място може да е началото на един много по-красив и смислен живот. Всеки си е помислял понякога, че иска да направи рестарт на живота си, да започне на чисто. Аз също. Искам го. И то много. Въпреки, че изпитвам страх и ще чувствам липса към стария си живот. Но времето да започна нов живот дойде. Въпреки, че изпитвам страх от предстоящото местене в София, от университета, изпитвам и желание, хъс и мотивация да подредя един нов живот и да сбъдна мечтите си.  Знам, че ще бъде трудно. Но нищо хубаво не е лесно. Важното е да бъдеш удоволетворен от резултата. И да бъдеш щастлив. Най-трудното е да приемеш промяната и да си дадеш шанс. Трябва да дадеш шанс на промяната. Никога не е късно за ново начало..

Здравей, Есен!


Дойде и този момент.. моментът на раздяла с топлите летни дни и кипящият на макс живот. Идва времето на промяната.. на есенните дъждове, на листопадът, на разходките с чадъри из студените улици. Есента е символ на  замиращия живот, но както всичко и тя има своите положителни страни. Всичко зависи от нагласата ни към живота. Тогава всичко може ад ни се стори топло и уютно. Не бих казала, че съм почитател на дъжда и студеното мрачно време, но всичко носи в себе си някаква красота, а и обичам да се наслаждавам на всеки момент предоставен ми от живота. Но определено обичам есенните дъждовни мигове през които мога да стоя на дивана, сгушена в топло одеяло, с чаша топла напитка в ръка, четейки книга или да пиша в този блог. А колко приятна би била разходка в парка наслаждавайки се на цветната есен.. Всяко едно нещо носи красота в себе си. Просто ние се нуждаем от очи за да я видим.. 

Кафето е религия....


За някои кафето е просто чаша с течност. За други кафето е религия.. Чашата  с течност се превръща в източник на енергия, сила и мотивация, която да промени нагласата ти за света. Някои приемат кафето като зависимост. Аз съм от тези хора.  И ми харесва да бъда зависима. Да бъда зависима от аромата, от вкуса и от силата която ми дава. още повече когато е споделена.. Чаша  с кафе и приятна компания от топли хора около те могат да те накарат да забравиш всички черни мисли и тревоги и да те потопят в света на красотата и щастието.  Защото кафето сближава и сплотява хората. Защото всяка сутрин става по - позитивна и усмихната след чаша топло кафе.. Да.. Определено ми харесва да бъда зависима към това да бъда щастлива и да започвам деня си с усмивка..