14-ти февруари. Една обикновена сряда? Или пък не чак толкова. За по-голямата част от хората днес е денят на любовта. Повод за празнуване. Колко се обичаме. И колко се искаме. Днес всички които се чувстват влюбени мислят усърдно какво по - оригинално нещо от всички други да измислят за да зарадват своята половинка и да докажат любовта си. Но нима това е начина? Нима 3 балона или 3 червени рози, които ще увехнат другата седмица могат да заличат цялата болка която си причиняваме целогодишно? Едва ли. Едва ли и шоколадовите бонбони могат да подсладят до толкова живота ни, че да забравим факта, че хората за загубили уважението помежду си и не знаят как да обичат. Извинявам се предварително на всички, които ще засегна. Не искам да бъда приемана като поредната отчаяна седяща зад компютъра , пишеща хапливи статии и опитваща се да развали романтиката. Просто приемам любовта по доста по - различен начин. Любовта не е ден в годината. Любовта не е подаръци. Любовта е начин на мислене. Начин на възприемане на света. Любовта се показва. Не се доказва. Любовта ясно се вижда там където я има. Чрез жестовете, чрез грижата. Чрез лоялно отношение и уважение. Ако те липсват, не виждам смисъл в летящите балони и скъпи букети. те са просто прах в очите. Да се усмихнеш за ден. Хората, които се обичат истински се обичат тихо и целогодишно.
14-ти февруари. Не чак толкова обикновена сряда. Трифон Зарезан е. Хубав български празник. Чудесен повод да изпием по чаша вино с любими хора. Празнувайте него или пък в крайна сметка празнувайте това което ви харесва или ви носи щастие. Важното е да празнуваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар